Витоша 100 2017. Не знам как и откъде да започна текста за това невероятно преживяване, изпълнено със страхотни емоции, дъжд, кал, студ, падания, много усмивки, множество измръзнали и отказали се, воля, сила на духа и още, и още…
За разлика от миналата година, сега определено имах по-добра подготовка, нямах травми или болежки, но и не очаквах с такова нетърпение старта – дали защото вече го бях правил, или пък защото предстоят други събития, върху които съм фокусиран повече. Но определено не знаех какво ме очаква там.
Преди състезанието
Естествено, не се наспах както исках и станах доста рано сутринта. Уплътних си времето до обяд, следейки резултатите на колоездачите и дуатлонците, и после си подготвих нещата за вечерта. Багажът не беше толкова много както предходната година, но пак представляваше внушителна купчина дрехи и какво ли още не. В крайна сметка не съжалявах за нито едно нещо, наблъскано в чантата ми. След като приключих с това изведнъж се почувствах доста зле – беше ми отпаднало, повдигаше ми се и нямах никакви сили, което доста ме притесни, но, за щастие, се оправих до късния следобед и тръгнах към старта в добро състояние и настроение. Отидох там доста рано, но се бях разбрал с приятели да се чакаме и да обсъдим стратегията ни за бягане, и времето до старта мина неусетно. Бях горе-долу по средата на колоната с един приятел – Благо, с когото щяхме да бягаме заедно, и тръгнахме.
Стартът
Тичахме леко по баира, като на моменти минавахме на ходене и неусетно стигнахме до Тихия кът, а после и до първия пункт Владая. Там спряхме за секунди и продължихме към Кладница. В този участък има доста камъни, на които може човек да се спъне, удари, падне и т.н., но изключая 2 стъпвания накриво от моя страна минахме успешно. Движехме се с добро темпо, може би една идея по-бързо отколкото ми се искаше, но се чувствах идеално. Вече в Кладница се разделихме, защото имах леки проблеми със стомаха и се позабавих на пункта, където хапнах доста обилно сандвичи, банани, краставици със сол и заредих с вода. Времето беше облачно, не много студено и приятно за тичане. След като тръгнах от пункта редувах тичане с ходене по баирите в посока пункт Студена. На него ми казаха, че съм 128-ми поред, хапнах набързо, отново допълних вода и продължих към Чуйпетлово. По пътя се заприказвах с едно непознато момче, което се оказа приятна компания, и се движихме заедно в този участък. Първата половина я тичахме, а след това до пункта редувахме тичане и ходене. Вече на Чуйпетлово (малко преди 06:00, което беше около 20-30 минути по-бързо от миналата година), застигнах Благо, и с него продължихме след 5-6 минути. За момента всичко се развиваше идеално – движех се горе-долу по план, нищо не ме болеше, не изпитвах умора, но и не знаех какво ми предстои.
Минахме няколко километра основно с ходене и малко след 06:00 започна леко да вали. Бях сложил още преди Чуйпетлово якето и това не ме притесняваше. Постепенно дъждът започна да се усилва все повече, стана доста студено и на моменти подухваше и вятър. Трасето се разкалваше, краката ми подгизнаха и постоянно трябваше да избираме дали да стъпваме в дълбоката кал или да минаваме през мократа трева. Лично аз се наслаждавах на тези неблагоприятни условия и, незнайно защо, го споделях с всички, които изпреварвахме или ни настигаха. В повечето случаи срещах странни погледи, казващи доста неща, които хората си мислеха за мен и менталното ми здраве. Но това е отделна и дълга тема. След доста време (над 1 час и половина) стигнахме до следващия пункт в Ярлово, където, бях изненадан да видя толкова отказващи се и вече отказали се участници, но и ги разбирам напълно, защото част от тях трепереха изключително силно от студ, а нямаха подходящи дрехи, нито яке. Поздравления за хората на пункта, които ги качваха в колите си, за да се стоплят, чакайки някакъв превоз до финала или до друго място!
На мен обаче не ми минаваха никакви мисли за отказване, още повече, че се забавлявах истински в тези атмосферни условия и се наслаждавах на всяка една секунда по трасето. От Ярлово, след като разбрах че съм вече 89-ти, продължихме да се движим заедно с Благо, като калта ставаше все повече и повече. Направиха ми една готина снимка (колко скромно), на която съм ухилен все едно седя с бира в ръка на плажа и съм спечелил от тотото, шляпах си щастлив в калта, краката ми джвакаха от водата в маратонките, но продължавахме да се движим с прилично темпо. След като подминахме чешмата при Ярема, ни изпревариха няколко души и реших малко и аз да вдигна оборотите. Някъде там се разделихме и вече бягах сам. Изминах доста бързо разстоянието до пункта на Брезите, като почти не внимавах къде газя и не подбирах особено пътя. Там се позастоях 4-5 минути, наядох се така все едно следващото ми хранене ще е към края на месеца, разбрах, че бройката на отказалите се е огромна, заредих за последен път електролитна напитка, допълних вода и продължих.
Философският сегмент
Вече навлизах в така наречения “философски сегмент” (нямам идея защо). Бях решил да тичам колкото мога до финала и от самото начало увеличих темпото си. Малко след пункта нагазих в най-дълбоката кал до момента, но сравнително бързо я преодолях и наближих Железница. Дъждът най-накрая намаляваше, но времето като цяло беше мрачно. Малко след като подминах Железница беше и първото по-сериозно падане за деня, като с особено майсторство и почти успешно завъртане във въздуха, шляпнах на една страна в калта. Резултатът от това беше, че цялата ми лява половина на тялото не се различаваше цветово от пътя, имах доста кал в джоба, която ми сваляше късите гащи надолу, но поне нямах някакви щети по себе си и дори ми стана още по-забавно. От този момент нататък тотално спрях да подбирам пътя и буквално минавах през всякакви локви, мочурища, блата (е, това е леко преувеличено) и други подобни препятствия без да ми пука изобщо. На пункта в Бистрица хапнах за последно, поизмих си поне ръцете и бутилките за вода и продължих. Постоянно настигах и изпреварвах хора, което допълнително ми вдигаше адреналина и тичах колкото можех, като само на по-дълги качвания ходех.
Финалните километри
Стигнах до Симеоново и след стръмното спускане реших да изпълня нещо като пирует преди един дървен мост, което, разбира се, доведе до хлъзване и ново падане, резултат от което беше силен удар по лявото коляно и ожулванено му. Заболя прилично, но веднага продължих да тичам (благодарности на момчетата, които ме попитаха дали съм добре) и ме отпусна след няколко минути. Колкото повече наближавах финала, толково повече се замислях, че за втора поредна година не ме налягат мисли, които съдейки по други разкази, минават през главите на повечето бегачи. Но нямах и особено време да задълбочавам в това. На последното място, на което ме записаха, ми казаха, че изглеждам доста свеж и нямам вид на другите участници, което определено ме зарадва и ми даде нов прилив на енергия. Оставаха около 6км и продължих към финала. Подминах още хора, за малко да падна отново и най-накрая излязох на спускането по пътя преди финала. Увеличих максимално темпото, успях да изпреваря още 2 души малко преди последния завой и секунди след това финиширах. 34-то място при мъжете, 98.5 км, 12:31 часа. Взех си медала и за разлика от миналата година, в която не знаех къде се намирам, тази се чувствах прекрасно – без болки, без травми и с някакъв запас останала сила и енергия, които веднага насочих към преобличане със сухи дрехи и покупката на една ледена бира, последвана от още една.
Накратко
34-то място при мъжете, 37-мо място в генералното класиране от общо стартирали над 700 души и финиширали общо малко над 250 – показателно за атмосферните условия и трасето. Най-готиното състезание, на което съм участвал. Имаше от всичко – много положителни емоции и усмивки, над 5 часа дъжд, много кал, няколко падания и всичко това в общо 12:31 часа. Невероятно щастлив съм от преживяването и се надявам следващата година състезанието да е поне наполовина толкова приятно. И, освен всичко това, чувствам и задоволство и гордост, че успях да се справя с трудностите и трасето. Беше прекрасно!
Автор: Мариан Димитров
Снимки: KrisoK Photography, Мариан Димитров
Последвайте ни и във Facebook, за да не изпускате нищо от Runner.bg