След дълги колебания, противно на здравия разум, размислих и реших въпреки всичко да отида в Пловдив и да стартирам маратона. Казусът дали да участвам или не беше продиктуван от това, че имах проблеми с глезена още от Spring360 и бях направил няколко кратки тренировки за близо месец и половина, като последната от тях приключи след само 200 метра… Вследствие на това се оказах с около 5кг по-тежък, но отпочинал.
В събота пътувахме заедно с приятелката ми Рали сутринта и около обяд вече се бяхме настанили в много приятен семеен хотел в Стария град на около 5 минути от старта и бях взел номера си. Организацията на Експото ми хареса – имаше доста интересни неща, шатри с различни стоки, музиката се чуваше отдалеч и като цяло вече се усещаше празничната атмосфера от предстоящия маратон. Разходихме се из града и след вечерята с паста и няколко бири си легнах сравнително рано.
Сутринта преди маратона станах в 05:30, пих кафе и закусих. Тъй като не очаквах изобщо да успея да мина повече от няколко километра с оглед на последния ми опит за бягане, не се вълнувах както обикновено преди старт, но все пак се подготвях обичайно. Единствената разлика беше, че реших да тичам с 3 наглезенки на проблемния крак. Към 07:00 бях на старта и се видях с приятели, с които разменихме няколко приказки. Организацията изглеждаше много добре и определено имаше много положителни емоции във въздуха и усетих как вълнението започва да ме обзема. Въпреки това се наредих почти най-отзад на колоната предвид факта, че не вярвах да бягам много и да не се пречкам на по-бързите отпред. Времето бързо минаваше и точно в 08:00 стартирахме.
Понесохме се с леко и бавно темпо по централната алея на града. Още след първите няколкостотин метра усетих, че това ми е прекалено бавно и започнах да се опитвам да си пробия път по-напред. Трудно успявах заради многото хора, но след няколко километра вече бях започнал да поддържам скорост, която ме удовлетворяваше. С нетърпение очаквах първия пункт, защото предстоеше кратко влизане в бокса заради многото вода и кафета, изпити преди старта.След това продължих напред като вдигнах още скоростта,за да понаваксам заради непредвиденото спиране. За момента кракът ми беше добре, като почти не ме болеше. Самият аз се чувствах супер и тичах с огромно удоволствие. Трасето ми харесваше,както и атмосферата около мен. След известно време ни разделиха от бегачите на полумаратона(аз бягах на пълния маратон)и продължихме по-малко хора. Някъде там едно момче, което настигах, се обърна и ми каза, че вдигам шум като за 4-5 човека и помислил, че го наближава група бегачи. Спрях музиката и се заслушах и се оказа прав – чуваше се нещо като шляпане от маратонките ми при всяка крачка, а отделно имах два гела в задния джоб и един магнезий, които също вдигаха шум. Явно се получаваше от факта, че се стараех да прехвърлям повечето натоварване на десния крак, а левия при всяка стъпка извивах подсъзнателно настрани.
Продължавах да поддържам добра за мен скорост и размених няколко думи с друг участник, който изпреварвах по едно леко качване, като той каза, че изглеждам доста свеж. Учудих се, но и наистина се чувствах така. Подминах вече третия пункт и трасето отново ни връщаше към по-централната част на града. Отново се събрахме с участниците на полумаратона и известно време бягах с друго момче от дългата дистанция, като хем си приказвахме, хем ту той, ту аз изпреварваше другия. Разпитах го какво предстои от трасето и след петия пункт се отдалечих от него. Там някъде беше и моментът, в който имаше много доброволци навсякъде, които се усмихваха на всички бегачи и ни окуражаваха пляскайки и викайки. За пореден път се убедих, колко позитивно действа това и какви сили дава на участниците.
След известно време трасето ни отведе към Гребната, където се прави пълна обиколка. На пункта останах около минута и продължих. Около мен нямаше никого и бягах сам. Вече към края на тази обиколка започнах да чувствам умора и скоростта ми леко падна. На 35-тия километър изядох един гел, пих вода и електролитна напитка и продължих към финала. Доброволците продължаваха да са усмихнати и да ни подкрепят, което беше изключително радващо. Подминах още един-двама бегача, както и самият аз бях изпреварен от едно момче, което имаше вид, че ей сега е започнало да бяга и му пожелах успех. Вече минавах през парка до финала, но знаех, че има още малко над 2км и че няма веднага да финиширам. Стигнах до последния пункт, пих вода и продължих. Някъде там силите ми почти свършиха и се наложи да походя известно време. Подминах едно много стръмно изкачване по павета, последвано от същото стръмно спускане и вече бях на централната алея към финала. Затичах с последни сили към арката, чувайки хубавите думи на водещия и под погледите и ръкоплясканията на много хора около мен и след броени секунди пресякох финалната линия.
Чувствах се изтощен, но усмивката не слизаше от лицето ми,за което допринасяше и прекрасната атмосфера около мен. Взех медала и отидох да търся сол,защото определено имах нужда от нея. В крайна сметка намерих такава в лъскавия ресторант на хотела до финала и шокирах персонала с външния си вид и искането си, но не ми отказаха. Малко преди това и Рали беше дошла, купи ми бира и седнах под лъчите на слънцето, радвайки се на всичко и всички.
Обобщено – прекрасен маратон, перфектна организация, приятно трасе с огромен плюс, че няма обиколки, невероятни доброволци и хора от екипа на самото събитие, усмихнати участници, заразяващи всички с добро настроение и емоции. А само като си помисля, че можеше да не стартирам… При всички положение догодина ще участвам отново.
Автор: Мариан Димитров
Снимки: Мариан Димитров и Маратон Пловдив
Последвайте ни и във Facebook, за да не изпускате нищо от Runner.bg