След като миналата година не ми стигна времето от 6 часа за решаването на всички сериозни житейски въпроси, тази година реших да се запиша на пълния Spring360, а именно 12 часово бягане в Южния парк. Състезанието представлява градски ултрамаратон, организиран от Спортен клуб Бегач, и по-конкретно – въртене на обиколки около една поляна с дължина от 650 метра, и така от 05:00 сутринта до 17:00 ч. следобед. Целта ми беше да мина разстоянието от 100 км, а след това, независимо колко време остава до края на състезанието, да спра бягането си.
Формата ми не обещаваше добро представяне, даже напротив, тъй като от ноември до януари имах проблеми с ахилеса, а впоследствие направих само няколко по-сериозни тренировки. Бях качил килограми, а в седмицата преди старта имах и други болежки, но исках да опитам да постигна целта си. В деня преди старта си подготвих багажа, съобразен с прогнозата за времето, която вещаеше вятър, много дъжд и ниски температури. За пръв път си направих напитка, която оцених впоследствие като много добре действаща – 150-200 гр. мед разтворени в около 700 мл. вода, сокът от 2 кг лимони (излезе 600мл) и 3 супени лъжици сол бяха разбъркани добре и оставени в хладилника за през нощта. Подготвих една кутия с храна (кашкавал, сирене, маслини, хляб, бекон и краставици) и взех една бутилка за електролитната напитка. Имах и гелчета в мен, но както обикновено останаха неизползвани.
Нощта преди старта, въпреки че легнах много рано, успях да поспя само 2-3 часа и когато алармата ми прозвуча в 02:40 не се чувствах особено отпочинал. Изпих едно кафе, закусих, поразсъних се и тръгнах към старта, където имах уговорка да се чакаме с приятели бегачи – Цецо и Благо. Пристигнах там около 04:20 и бях първият от участниците. Вятърът беше брутален и на моменти едва успявах да ходя срещу него при по-силните пориви. Бързо започнаха да се събират и останалите бегачи и времето до старта мина неусетно.
Стартът на дъждовния Spring360
Точно в 05:00 ч. започнахме, като имах план да държа темпо около 05:50-06:00 мин/км, което беше бавно на фона на повечето стартирали с мен. Още на втората обиколка в движение и с доста странни маневри успях да си сваля термо блузата, защото започна да ми става много топло и останах по тениска и яке. Вятърът продължаваше да бъде на силни пориви, които имах чувството бяха само насрещни, но не и попътни. Първият час мина, започна да става по-светло и постепенно вятърът да намалява. Спирах 1-2 пъти за по глътка вода и продължавах. Някъде на около втория час настигнах Благо и продължихме заедно. Известно време след това спряхме за по-дълга почивка от няколко минути, които използвах за хапване и зареждане с електролитна напитка и “магическата” смес, която си бях направил. Малко след това започна леко да пръска и реших да сменя тениската и маратонките, защото с тези, с които бях стартирал, нямаше да успея да изкарам 12 часа, а исках да имам сух чифт за след финала. И добре че го направих. След няколко минути дъждът прерасна в порой и за много кратко време бяхме подгизнали и мръзнещи, ако се наложеше да спрем за нещо. Затова и не спирахме.
На около 5-тия час отново хапнахме по-стабилно и продължихме с пълни сили. За момента се чувствах идеално въпреки подгизналите ми крака, дъжда и студа. С Благо приказвахме за какво ли не и поне аз се забавлявах. Бяха започнали да идват вече и от участниците на 6-те часа и имаше повече движение около нас, с което можехме да се развличаме. Не мислех за нищо конкретно и сериозно, просто бягах. Не проверях нито за момент какво разстояние съм изминал, колко остава и т.н. От време на време поглеждах само скоростта, която все още се въртеше около 6:00 мин/км. По едно време дойдоха мои приятели, да ме подкрепят, а малко след тях мина и вуйчо ми. Не успях да им обърна внимание, защото при всяко спиране буквално изстивах за секунди. По трасето имаше една огромна локва, която нямаше как да бъде заобиколена и всички минавахме смело през нея. По едно време неочаквано се появиха брат ми и баща ми, но и те останаха само да ме подкрепят за минутка. Дъждът беше намалял за известно време, но около 7-мия час за секунди върху нас се изля библейският потоп. Явно и 2018-та щеше да ми върви по вода както предходната 2017-та година (вижте разказите ми за Витоша 100 и Трявна Ултра).
Странното за мен беше, че умората още не идваше и се чувствах превъзходно. Спирах начесто за по няколко секунди да пийна вода, сместа ми, кола и да хапна нещо дребно като соленка или парче банан. Направихме още 1 по-дълго спиране за хапване и почивка и продължавахме да тичаме. Все още не бяхме спирали за ходене по трасето, което ме караше да се чувствам добре и доволен от себе си. Чак около 9-тия час се появи болка в предната част на десния крак, която беше търпима и не я оценявах като рискова. Бях решил до 10-тия час да не гледам какво разстояние съм изминал, но имах горе-долу представа какво би трябвало да бъде. Чувствах краката си добре, като единствено темпото ни с Благо беше понамаляло до около 6:15 – 6:20 мин/км. Вече бях почти убеден, че ще постигна целта си, още повече че имах сила да продължавам да тичам.
Малко след 10-тия час реших да видя какво показва часовникът ми – 91 км. Имаше известно разминаване с официалните данни, което е логично, защото не се движехме по най-вътрешната част на трасето, а при толкова обиколки разликата се натрупва. Финалната такава беше около 2.55 км. Някъде там краката ми започнаха да отказват и усещах, че последните 9-10 км няма да са много лесни. Както и да е, нямахме избор. Продължавахме да тичаме бавно, като накрая вече направихме и общо 4 или 5 обиколки само с ходене. Малко след 11-тия час достигнах 100км по моя часовник, но целта беше да е по официалното измерване и продължих с ходенето. Още известно време и след общо 11:38 часа от началото на състезанието достигнах целта си.
Както бях решил, спрях веднага, а Благо продължи. Отидох да си взема багажа и влязох в шатрата за масажи. Преоблякох се нагоре със сухи дрехи и, когато свалих късите гащи, с учудване видях, че по бедрата ми има засъхнала кръв. Не знаех от какво е, а и нямаше време да го мисля. Легнах за масаж около 15 минути, като през това време финишираха и всички останали. Когато дойдоха и другите, отстъпих мястото си на масата на по-нуждаещите се от мен. Взех си медала със закъснение и се прибрах в нас. Чак когато влязох в банята, успях да установя какви са точно поражениятa по мен, освен болката в мускулите. Въпреки обилното мазане с крем “Здраве” преди старта, бедрата ми, краката в горната част около слабините, части от долната част на корема и почти целия кръст бяха с брутални и силно болящи ожулвания, на които отне почти 3 дни мазане с какво ли не да позараснат и болката да утихне. Отдавам това на наистина многото излял се дъжд, но основно на факта, че бягах с къси гащи, които не бях използвал за повече от 15-20 км преди това. Грешка, която няма да повторя. Колкото до това, че не бях усетил нищо по време на състезанието, си мисля, че е от адреналина и студеното време.
Като за финал
Изпълнена цел, сериозно психическо предизвикателство да се въртиш в кръг 12 часа и то по асфалт, още по-сериозно физическо натоварване и много тежки атмосферни условия с ураганен вятър и пороен, леден дъжд. Без сериозни поражение, доволен съм от храненето и хидратирането си, както и от факта, че устоях на изпитанието. Благодарности на организаторите, както и на доброволците, които изтърпяха не по-малко от нас, стоейки часове наред в лошото време и съобразявайки се с нашите прищевки.
Автор: Мариан Димитров
Снимки: Спортен клуб “Бегач” и KrisoK Photography
Последвайте ни и във Facebook и Instagram, за да не изпускате нищо от Runner.bg
*Ако желаете да ви изготвим индивидуална програма за подготовка за маратон можете да я заявите по е-мейл на contact@runner.bg и ще се свържем с вас за допълнителни уточнения.